Националните чествания по случай 150 години от гибелта на Апостола за нашето училище бяха изключително специални не само поради факта, че с гордост носим името на Васил Левски. На вчерашния паметен ден наша ученичка спечели конкурс за есе, посветено на делото на Апостола, което прочете тържествено пред събралото се множество на паметника Левски. След вълнуващата реч на президента, Мия Таскова от 11а клас на 170-то СУ, успя по неповторим начин да въздейства, както на присъстващите, така и на зрителите в цялата страна! Поздравления за високите успехи, Мия! Изключително много се гордеем с теб, ще се радваме и в бъдеще по твоите стъпки да тръгнат талантливи наши ученици, които да носят с гордост като теб честта да бъдеш възпитаник на 170-то училище "Васил Левски"!
А ето го и пълния текст на есето, което развълнува всички:
"Васил Иванов Кунчев. Левски… 150 години безсмъртие и вечност. Кой е Левски? Всички знаем биографията му, но все пак какво е той за нас? Наш брат, закрилник и идол. Човекът, дал живота си за една любов – България. Човекът, жертвал живота си за една кауза – свободата. Името му носи в себе си гордост, смелост, доблест, респект, надежда и вяра. Наричаме го Апостола на свободата. Но Левски успява да погледне и отвъд нея. Той вижда България като „чиста и свята република“, а българите – равни с другите европейски народи. Учи ни да не се молим на никого и за нищо, а да знаем, че всичко е в нашите задружни сили. И заради усилието ни да вървим напред – „дела трябват, а не думи!“ Син на едно смутно време. Дете на изстрадал народ. И към този народ – едно неразчетено и до днес негово обръщение: „Народе????“ С четири въпросителни. Към този народ, който днес го почита и го предава. А Левски ни е научил колко висока е цената на подвига и колко страшна е цената на предателството. Питаме ли се на кои въпроси не отговорихме, кои думи не разбрахме, кои послания забравихме? 150 години след смъртта на Левски ние все още мечтаем за нашата „чиста и свята република“ и доказваме европейското си самочувствие. Бързаме да си „кажем кривиците“, но можем ли да вървим заедно напред? В дните около 19 февруари често чуваме: „Нужен си ни и днес, Апостоле!“ Защото ни трябват водачи. А моят Левски е преди всичко вдъхновител. Светъл човек, със светли мисли и завладяващи думи, готов да докаже, че ако спечели – печели цял народ, но ако загуби – губи само себе си. Човек, който ще ни напомня, че времето е в нас и ние сме във времето, че то нас обръща, а ние обръщаме него. Човек, който ще ни накара да повярваме, че нашето място във времето има смисъл, само ако преди то да обърне нас, ние успеем да обърнем него и да направим това наше време по-добро, по-честно и по-чисто. Това ще бъде нашият най-истински поклон пред Левски!"
Comments